село Буховци
За произхода и етимологията на името на селото има различни версии. Най-често употребяваното име до 1934 година е Бухлар. През същата година с министерска заповед е преименувано на Буховци. Срещат се и други варианти на името - Булгаркьово, Бухларкиево, Бухларкьови, Бухаркьови, Бухлари-киевци, Бухулар, Бухула, Пухулар, Пухлар, Боглар, Бофлар и др.
Най-старият документ за селото с име Бухлар е от 1573 година фигуриращо в турски регистър.
Различни са и версиите относно етимологията на името. Според една от тях (най-често лансираната), че името на селото произхожда от птицата бухал, на турски “буху”. Наистина в миналото в горите край селото е имало много бухали. Друга версия, според която в средновековието селото е било чисто българско го наричали Булгаркьови (българско село). Черкезите, които живеели в съседните села трудно произнасяли буквата “г” и го прекръстили на Букларкьови. Трета версия свързва името на село Буховци с преселници от село Бухово, Софийско.
Интересна но непотвърдена версия е свързана с прабългарите. В края на 15 век по тези земи се заселват турци - туркмени от племето “бухулар”, “пухулар”, “хухулар”. Етимологията отвежда към голямото куманско племе “пугу”, което по китайско произношение е името на прабългарите “пугу” или “бугу”, свързани исторически с построяването на Великата китайска стена.
За годината на възникването на селото няма категорични данни. Признаци за наличие на селище в тези земи има още от римско време, а и преди това. Прастара легенда , разказва, че някога на върха на Фисека са били открити железни пристанищни халки, останали от времето, когато там е било дъно на море. По-нови изследвания установяват, че под”Голямата канара” на Фисека има длъбнатини в скалите, като част от скален манастир.
Приема се за доказано, че селото е съществувало на сегашното си землище от 15 век с името Бухлар.
Населението се е състояло от българи, турци, татари, черкези, цигани, гърци и други, в различно съотношение в годините.
Тъй като селото се е намирало на главни пътища Русе-Преслав-Цариград, Варна-Търговище-Омуртаг, често е било обект на нападения, грабежи и разрушения от преминаващи черкези, татари и редовна турска войска.
След Кримската война от 1856 година в селото се заселват голям брой черкези, в резултат на което до Освобождението през 1878 година населението е изцяло или преобладаващо мюсулманско.
Съществено заселване с християни започва след Освобождението, макар че има единични случаи на заселване и преди това.
Миграцията - изселване и заселване от селото протича на няколко етапа свързани със значими исторически и военни събития и продължава до края на 20 век.
С отстъплението на турските войски през 1877-1878 година напускат селото всички черкези и значителен брой турци. Освобождават се много къщи и обработваема земя. Това дава възможност за заселване на българи бежанци от Одринска Тракия, основно от селата Янурен и Хедилий.
В една от първите групи заселници се споменава и Павел Събев.
Причината за тази първоначавна бежанска вълна е Берлинския договор от 1878 година, който ревизира Санстефанския договор и големи територии от Беломорска и Одринска Тракия населени основно с българи се връщат под турска власт.
Следват бежански вълни в още по-големи мащаби след Илинденско-Преображенското въстание 1903 година и пораженията на България в Междусъюзническата (1913 г.) и Първата Световна война (1918 година).
Голямото мнозинство от християнското население на село Бухлар (Буховци) от Освобождението насам са бежанци или техните потомци от Беломорска и Одринска Тракия.
Първата инфрмация от официални турски източници за числеността на населението е от средата на шейсетте години на 19 век. Тогава селото е било от 155 мюсулмански къщи, християни няма.
След Освобождението населението бележи тенденция към нарастване.
През 1880 година има 944 жители, от които 231 българи, 591 турци, 108 цигани и 11 гърци.
Официалното преброяване на населението през 1887 година показва, че в селото е имало 833 мюсулмани и 134 християни. През 1910 година населението нараства до 1377 души от които 588 българи, 649 турци и 140 цигани. Най-многочислено е било селото през 1934 година - 1862 души, от които 935 българи 811 турци и 116 цигани.
В периода 1946-1975 година населението се задържа в диапазона 1700-1100 души.
След 1985 година и особено след 1989 година населението непрекъснато намалява, за да достигне през 2005 година до 651 човека. Днес 2016 населението 650 души, от които 300 българи, 300 турци и 50 цигани.
До 1951 година селото не е било електрифицирано. Домовете са се осветявали с кандило, свещ, фенер или газова лампа. Нямало е радио, телевизия, телефон, интернет, дори и радиоточка. Връзката на властта с населението се е осъществявала от разсилен-кехая (глашатай). Обикаляйки селото и местата, където се събират повече хора, биейки барабан да привлече вниманието глашатаят на висок глас е предавал съобщенията на кмета към населението. Който не е чул новината я научава от съседите или в кръчмите.
Годишната заетост на населението е била разделена на два коренно различни периода. Горещо знойно лято изпълнено с тежък уморителен труд и лека спокойна зима изпълнена с празници, хапване, пийване, веселби и безкрайно бистрене на политиката.
През лятото цялото население годно да държи мотика, лопата, сърп, коса, рало се изнася на полето. Селото опостява. Остават само баби и дядовци да пазят къщите, да хранят кокошките и да наглеждат децата. Сутрин рано потокът от хора и каруци се отправя към полето. Вечер - обратно. Без делник и празник. От ранна пролет до късна есен. От Гергьовден до Димитровден.
Друго нещо е през зимата. Всички са скупчени около печката, прасето е заклано, виното е избистрено. Започват безкрайни празници и именни дни - Никулден, Игнажден, Коледа, Нова година, Васильовден, Йордановден, Ивановден, Бабинден и т.н. Най-мистични и страховити са вълчите празници от 14-24 ноември. Хората са вярвали, че това са зли дни и нощи, в които човек може да прихване много лоши болести, затова в този период не бива да се излиза навън по тъмно. Денят 24 ноември се нарича “калцун” - страшен куц вълк, който яде хора. В този ден не се ползва гребен, не се шие и преде, дори хляб не се реже с нож, а се чупи.
Най-посещаваните обществени места през зимата са читалището, църквата и особено кръчмите, които работят без прекъсване и без почивен ден.
В периода 1941-1944 година на два пъти през селото преминават войскови части на германската армия. През есента на 1940 година в селото се появяват 7 непознати лица, немски граждани, с необявена мисия. В последствие се оказва, че това са немски офицери и войници изучаващи терен, пътища, мостове и друга инфраструктура свързани с логистичната подготовка на “План Барбароса” - внезапното нападение над Съветския Съюз. Веднага след подписване на договора за присъединяване на България към тристранния пакт колони немски войски и бойна техника в продължение на една седмица преминават по пътя край селото на изток.
След 3 години, през есента на 1944 година, покрай селото отново преминават немски войски, но този път отстъпвайки пред Червената армия.
Кратка хронология на по-характерни дати и събития свързани с историята на село Бухлар (Буховци):
- 1893 г. се създава училището “Св. Кирил и Методий”
- 1896 г. се построява християнска църква
- 1901-1925 г. Бухлар е общински център
- 1906 г. се основава Читалище “Развитие”
- 1906 г. се основава Земеделска дружба “БЗНС”
- 1934 г. Бухлар се преименува в Буховци
- На 1 януари 1937 г. селото става самостоятелна община, първи кмет е Георги Попов - Гърка
- 19 ноември 1948 година се основава ТКЗС
- 20 ноември 1948 година се открива Телефонно-пощенска станция
- Ноември 1951 година селото е електрифицирано с активното съдействие на населението (парични средства и доброволен труд)
- 1960 г. влиза в експлоатация Язовир “Фисека”, при разкопаването на “чашата” на който са открити останки (кости) на мамут.
- 1969 г. влиза в експлоатация гражданско летище на територията на селото
- 1977 г. в центъра на селото е открит паметник на Неделчо Камов, от родословието на Павел Събев
- 1979 г. влиза в експлоатация Спортен комплекс “Неделчо Камов” включващ стадион и спортна зала за състезания и тренировки.
- 2009 г. се открива паметник на загиналите във войните от селото.
- 2010 г. се провежда първият Тракийски фолклорен събор “Фисекът пее”, който се превръща в традиционен ежегоден.
- 2013 г. кмет на селото е Здравка Бонева, пето поколение от родословието на Павел Събев
